Луда песен
ЛУДА ПЕСЕН
... ниско слънце, висока облачност,
дълги нощи – и къси дни,
даже моята дейност – мисловната,
върху старите лаври пладни,
в дните сушави, в нощите кишави
аз съм просто поредният луд –
пиша книги, защото – не пиша ли,
трябва просто да пукна от студ,
откога ли не сте си купували
стихосбирка от някой Поет? –
в тоя бранш ние малко сме улави,
все продаваме сливи за смет,
всички мои мечти се катурнаха,
и вратите си тръшна Сезам,
не пече черен хляб даже фурната –
а пък аз вече пасти не ям,
цял ден с Графа, с Анелия, с Глория
се превръщам в щастлив идиот.
Аз съм просто Човекът – История
от отдавна отминал живот.
© Валери Станков All rights reserved.
