Лудите мечтаят сами
 

Не е нужно да разбираш тях.
И те, трудно те разбират.
Те изграждат своя свят
с усмивки без причина.
Повечето хора луди ги наричат,
с думи свикнали са да обричат.
Ала нормалните кои са?
По какво и кой дели ги?

Нормите са толко скучни,
не са ли дори и лудост?
Лудите свободата ги обича,
и в нищо не желаят да се впримчат.

Те си имат свят.
Но трябва да си пъстър,
достъп да получиш там.
Бродират по небето,
с хиляди иглици,
нарекли ги накратко
"своите мечти".

По всичко ми напомня,
че лудите са птици,
отворили се към света,
с въображаеми, макар, крила.

Скучни ежедневници и глухи,
Повтарящи се действия без край.
Не са за тях.... Не са...
Макар и често странстващи,
макар и странни за света.
Макар самотници,
лудите умеят добре
да се сливат с дъжда.

Макар пясъчни кули да нямат,
детска наивност живее във тях.
Макар и неразбрани,
носят много на смях.
И докато в залеза гледат...
Докато бродират в небето с игли...
Знаеш ли колко често.
Лудите мечтаят сами?