Лудост ли е?
Лудост е, че може да обича,
да нарежда влюбени слова.
Клетвено в живота да се врича,
да дарява с цвете любовта.
Да разгаря факлата от страсти,
да разбулва тайни от сатен,
да полита със криле, безстрашно,
към света, за нея отреден.
Слънцето да вижда в синевата,
скрито зад злокобна тишина.
Да открива в изворче водата,
бликащо от стръмната скала.
Лудост е, че може да открива
в гневните стремеж към доброта.
Болката в сърцата, парцалива,
да съшива с лъч от светлина.
Лудост ли е?... Не, не мисля!
Даваш ли със дружеска ръка,
вселената над теб разлиства
сияещо божествено дъга.
© Таня Мезева All rights reserved.
