Луна е тя, недостижима
ЛУНА Е ТЯ, НЕДОСТИЖИМА
За Ева /За да обърне огледалото на душата си/*
Cher passé, merci pour les leçons.
Cher futur, je suis prêt.
Скъпо минало, благодаря за уроците.
Скъпо бъдеще, готова съм.
На художник има тя сърце, дълбоко,
на поет – душа, необятна и ранима,
в мечтите си – орлица е, лети високо,
през нощта – Луна е тя, недостижима!
От картините видях – нежни, топли са очите,
може би понякога са влажни, но красиви,
все така загледани напред – в мечтите,
пълни с пламъчета, златни и игриви.
И понякога е тъжна, но защо, не знам?!
Моля, ако знаете, кажете вие!
Усмивки и огън от сърцето ще ѝ дам
и топлина – от душата ми да пие!
И от себе си дори частица ще откъсна,
по птиците на север ще изпратя,
дори и никога да не възкръсна,
огън ще ѝ пращам с мислите крилати.
Както аз, надявам се, така и вие,
искате да бъде вечно тя щастлива,
от радост винаги сърцето ѝ да бие
и любовта във нея никога да не загива!
04.11.2015 г. Велин Ив. Г.
*Вдъхновено от отговора на Ева: „Благодаря, Велин! Идеите са ми малко мрачни, но така ми идва отвътре! Нашите творения са огледало на душите ни!“
© Велин All rights reserved.
