Луна е тя, недостижима
ЛУНА Е ТЯ, НЕДОСТИЖИМА
За Ева /За да обърне огледалото на душата си/*
Cher passé, merci pour les leçons.
Cher futur, je suis prêt.
Скъпо минало, благодаря за уроците.
Скъпо бъдеще, готова съм.
На художник има тя сърце, дълбоко,
на поет – душа, необятна и ранима,
в мечтите си – орлица е, лети високо,
през нощта – Луна е тя, недостижима!
От картините видях – нежни, топли са очите,
може би понякога са влажни, но красиви,
все така загледани напред – в мечтите,
пълни с пламъчета, златни и игриви.
И понякога е тъжна, но защо, не знам?!
Моля, ако знаете, кажете вие!
Усмивки и огън от сърцето ще ѝ дам
и топлина – от душата ми да пие!
И от себе си дори частица ще откъсна,
по птиците на север ще изпратя,
дори и никога да не възкръсна,
огън ще ѝ пращам с мислите крилати.
Както аз, надявам се, така и вие,
искате да бъде вечно тя щастлива,
от радост винаги сърцето ѝ да бие
и любовта във нея никога да не загива!
04.11.2015 г. Велин Ив. Г.
*Вдъхновено от отговора на Ева: „Благодаря, Велин! Идеите са ми малко мрачни, но така ми идва отвътре! Нашите творения са огледало на душите ни!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
