Jul 25, 2007, 8:59 AM

ЛУНА НАПОЛОВИНА 

  Poetry
516 0 5
В града превъзбуден, с ритъм свой,
с крачка триумфална стъпва той!
От гордост или фантазия обладан,
от помисъл романтична завладян!
Излъчва деликатен аромат,
загадъчен, мой непознат!
И пламнал с обяснима жар,
бе магнит и Божи дар!
Като хубав сън премина през воал,
но с луд страх даде ми съдбата знак!

Над нас луната беше половина,
не съгреших на любовта си НЕСРАВНИМА!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??