Луната, дето пълна в мен живя
Сви се във притулена тъма
луната, дето пълна в мен живя.
Увисна като миг прободен...
невръщащ се в душата спомен.
Поплака тихо и заспа...
Не я будете! Нека да поспи!
Тя много дълго търси широти
и плъзгаше снага по синори,
където диреше смеха си в зрънце,
подадено от вятъра бездомен.
Завиваше го със воал от нежност.
Поеше го със звездните надежди.
Във полета на синята безбрежност
объркваше реалното с мечти.
Не я съдете! Нека си бленува!
Луната тази нощ любов сънува.
Ако във нощите ви липсва тя,
да знаете, че търси любовта.
луната, дето пълна в мен живя.
Увисна като миг прободен...
невръщащ се в душата спомен.
Поплака тихо и заспа...
Не я будете! Нека да поспи!
Тя много дълго търси широти
и плъзгаше снага по синори,
където диреше смеха си в зрънце,
подадено от вятъра бездомен.
Завиваше го със воал от нежност.
Поеше го със звездните надежди.
Във полета на синята безбрежност
объркваше реалното с мечти.
Не я съдете! Нека си бленува!
Луната тази нощ любов сънува.
Ако във нощите ви липсва тя,
да знаете, че търси любовта.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
