Лунен прах
По тъмните стъкла на твойте прозорци
разля се на частици лунен прах,
излез и погали го с длани нежни,
белязали лицето ми с тъгата...
И погледни нагоре към луната,
дано ме видиш, аз танцувам сам,
и под кръката ми прахта се разпилява,
отлитаща към теб натам...
Събудих се, да ти покажа пътя,
с искри обсипани пламтят звездите,
и вятърът довява ти послание,
а аз те чакам да политнеш.
Аз зная, че крилете ти са слаби,
не се плаши, не искам да ти е студено,
изгубих се, преследвайки мечти,
единствената - ти остана в мене.
Ако не дойдеш, аз ще чакам пак,
но отмести сърцето от прозoреца,
полепнало е на частици лунен прах,
изпратени поне да те помолят...
© Георги Зафиров All rights reserved.
