valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Apr 18, 2009, 10:57 AM

Лунна криза... 

  Poetry
521 0 8

Най-неустоимите бедра
и парещият допир на косите,
мъжа от мен превръщат във скала,
а страстите ми, като лък извити.

Звездите, като звуци от китара,
осмислят нежелана тишина.
Наднича през пердето тази стара
клюкарка – Жълтата Луна.

През процепа, очите щом и мярна,
как шарят по бездрешната земя,
на принципите свои строго вярна,
превръща нас в две сграбчени весла.

Ритмично свойте махове повтарям
с измокрена от страстите ми риза.
В любовен миг не ща да разговарям.
С мълчание лекувам Лунна криза...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??