Лунна криза...
Най-неустоимите бедра
и парещият допир на косите,
мъжа от мен превръщат във скала,
а страстите ми, като лък извити.
Звездите, като звуци от китара,
осмислят нежелана тишина.
Наднича през пердето тази стара
клюкарка – Жълтата Луна.
През процепа, очите щом и мярна,
как шарят по бездрешната земя,
на принципите свои строго вярна,
превръща нас в две сграбчени весла.
Ритмично свойте махове повтарям
с измокрена от страстите ми риза.
В любовен миг не ща да разговарям.
С мълчание лекувам Лунна криза...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
)))
Оригинален !! Барво, Вальо!! НО !!! Останах поразена !! От "...РИЗАТА , ИЗМОКРЕНА ОТ СТРАСТИ!!!!!.." 
