Jan 21, 2011, 6:50 PM  

Лунна принцеса

  Poetry
1.5K 0 12

Силна буря открехна небето,

всеки облак във него трепереше

и приличащ на нокът несретен,

бе тя сърп сред кръга от фенери.

 


Аз я гледах от пейката в парка,

сякаш принц бях над тебе надвесил се,

полунощ... беше толкова ярък,

и целунах те ... тебе, принцесата.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...