„Убий, убий, убий... или умри!"

Казваше ти вътрешният искрен глас,

„Живот ли е това? Поне себе си спаси,

имаше ли нещо живо между вас?"

Какво ли си изпитвал?

Какво ли е било за теб?

Какво ли си рискувал,

ходейки по този тънък лед?

Дали си ме обичал такава?

Ти знаеше, че ще се променя...

Ето, луната приближава,

няма как да се спася...

Времето дойде, ще се случи пак,

лунното кълбо разкри моето лице.

Но любовта ми не потъна в мрак,

за помощ аз протегнах две ръце...

Но съзнанието ти, обичта не чуло,

в омраза удави своето лице.

Остана само черното димящо дуло

и сребърен куршум във моето сърце...