Под коша светъл със звезди небесни
търси си ти към своето сърце вратата.
Макар,че пътищата не са лесни
да търсиш между двата края и средата.
Една луна с една жена да срещнеш
на път сега към твоята душа ранима.
Със жест усмивките им да открехнеш
в една напираща в душата ти и зима.
Сърцето си във длани да оставиш
и да го топли горе лунната стихия.
Във две луни среднощ да се удавиш
и пак да се родиш от лунната магия!
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
