Под коша светъл със звезди небесни
търси си ти към своето сърце вратата.
Макар,че пътищата не са лесни
да търсиш между двата края и средата.
Една луна с една жена да срещнеш
на път сега към твоята душа ранима.
Със жест усмивките им да открехнеш
в една напираща в душата ти и зима.
Сърцето си във длани да оставиш
и да го топли горе лунната стихия.
Във две луни среднощ да се удавиш
и пак да се родиш от лунната магия!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
