Лунната соната

Poetry » Love

461 0 2

В небето е
луната
и ме гледа,
намигва ми
с оранжеви очи,
усеща че съм тъжна
като нея,
навела съм главата си
и чакам
прилив да се случи в теб.
Уморена от отливи
залязвам
от запад на изток...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikjelev (Ник Желев)

Това от запад е завръщане, не е залез

2015-08-20T17:19:50+03:00
Burns

Красива символика, излъчваща чувство! Браво

2015-08-20T17:12:40+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0