Лунната соната
Бледожълта, скрива се луната
над баира в облачни грамади.
Ти заспиваш морен в тишината
в сенките на висналите сгради.
Цяла нощ гърдите нещо стяга:
връщаш се от работа, пребит си,
но изкарал си поне за хляба
и децата ти ще бъдат сити.
А в съня ти чаткат със копита
недоимък, болести, тревоги.
Като птица нощна те налита
скритата печал в очите строги.
Гладни, че си лягат твойте братя,
от протест до късно, че заничат
на екран да зърнат знамената
с трите цвята, толкова различни!
Бледожълта, скрива се луната
над баира в облачни грамади.
Вятър свири лунната соната
в клоните по празните площади.
© Иван Христов All rights reserved.
