Бледожълта, скрива се луната
над баира в облачни грамади.
Ти заспиваш морен в тишината
в сенките на висналите сгради.
Цяла нощ гърдите нещо стяга:
връщаш се от работа, пребит си,
но изкарал си поне за хляба
и децата ти ще бъдат сити.
А в съня ти чаткат със копита
недоимък, болести, тревоги.
Като птица нощна те налита
скритата печал в очите строги. ...