Лутам се...
Ужасна депресия!
Трябва да открия любовта си.
Сега!
Оглеждам се тревожно...
и търся него.
Онзи, който ще ме спаси.
Виждам синьо...
размазва се в депресията.
Какво е живота?
Силни ръце ме стопяват
във мрежите си.
Трябва да обичам,
иначе ще умра.
Трябва да се влюбя,
стигнах дъното...
Търся него.
Свръхсетивността ми играе лоша шега.
Оглеждам се,
но не го откривам.
Отчайвам се...
потъвам в депресия.
Искам го!
Да изгоря в синьото на две очи.
Да се впия в стиснатите устни.
Да се изгубя в мощта на мъжкото му тяло.
Да се разтопя в кадифения мирис на кожата му...
Къде си?
Чакам те...
а годините минават.
Времето дойде.
Ти си мой,
аз съм твоя.
Трябва да ме откриеш...
да ме спасиш,
да ме успокоиш,
да ме накараш да вярвам,
да видя света в новото чисто утро.
Да ме некараш да се смея отново като дете,
да се къпя в пръските на пролетния дъжд
и да гоня вятъра...
Ще ме познаеш,
знам, ще ме намериш,
свита, уплашена, ядосана и разгневена.
Ще ме познаеш по тъжните очи
и изтритата усмивка.
Това е твоята съдба -
да ме откриеш,
да ме спасиш,
да ме накараш да ти вярвам,
както винаги съм мечтала.
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
