Когато поиска ме лятото жарко
в лунната вечер да му пристана,
завист проблесна във мълния ярка,
на облак ревнивец направила рана...
В мен се прицели яда си да скрие
под було дъждовно на зла самодива.
Съсъкът змийски от гръм да извие
над моята обич. Не бе хич красиво...
Нежно изваях си танц под пороя
бяла, невинна, ефирна, лъчиста.
Шепнех си тихичко: Твоя съм, твоя.
А Вятър венча се с душата ми чиста... ...