Лятна импресия
Когато поиска ме лятото жарко
в лунната вечер да му пристана,
завист проблесна във мълния ярка,
на облак ревнивец направила рана...
В мен се прицели яда си да скрие
под було дъждовно на зла самодива.
Съсъкът змийски от гръм да извие
над моята обич. Не бе хич красиво...
Нежно изваях си танц под пороя
бяла, невинна, ефирна, лъчиста.
Шепнех си тихичко: Твоя съм, твоя.
А Вятър венча се с душата ми чиста...
Клетви трещеше небе разярено.
С вечната завист разяде нощта ми.
Дръзнаха демони лудо вбесени
обич да давят в потоп през съня ми.
Аз не потънах... С дъжда се целувахме
(май се оказах на буря любима)...
Страст нажежена докрай изтанцувахме.
Милвам светкавица. (Ох, немислимо е)...
Тъмнее. Вали си... Далече отляво.
Но не пристанах на лятото диво.
Мълния цели ме. Аз ѝ прощавам.
В споменът ярък все още съм жива...
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
