Когато сенките паднат и гората зашуми,
когато луната се изпълни с белота,
тогава ще бъде тихо, нали?
Тогава ще съм сама, но не в самота...
Когато луната и морето заиграят,
когато дъхът ми срещне бриз,
тогава ще забравя
всяка трудност, всеки каприз...
Когато красота изпълни земята,
когато всяка твар заспи,
тогава ще чуя диханието на гората.
Тогава ще сме вече аз и ти...