Лятна вечер

Poetry » Love

721 0 0

Когато сенките паднат и гората зашуми,

когато луната се изпълни с белота,

тогава ще бъде тихо, нали?

Тогава ще съм сама, но не в самота...

Когато луната и морето заиграят,

когато дъхът ми срещне бриз,

тогава ще забравя

всяка трудност, всеки каприз...

Когато красота изпълни земята,

когато всяка твар заспи,

тогава ще чуя диханието на гората.

Тогава ще сме вече аз и ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0