Aug 4, 2005, 12:12 AM

Лятно

  Poetry
1K 0 0
Полепват
песъчинки
влажни
по топлата ти мъх,
по кожата,
ума ти,
по унеса ти лек
полепват,
дори по дъх
полепват ли,
полепват,
по лявото бедро,
прасеца,
по полулунието,
по зърното,
полепват ли,
полепват ли,
полепват,
по клепки
над съзнателност
и клетки
на птичета затворени
във тяло,
разголено любовно под лъчите,
под ласките им
се унася ли,
унася,
вратите
се разтварят
и отлитат,
птичките към мен.

Полепват
песъчинки.
Аз съм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...