Лято

Poetry

991 0 16

Изсветлявам пред залеза. С устни

в полутон му рисувам лицето.

Всички ласки безсънни и глухи

се прегръщат с вълни из морето...

Всеки стон се "нарадва" на пясък

между зъбите. Колко е просто -

любовта е виновна от нежност

и е тиха безкрайност... На моста

оцеляват безмълвно мечтите;

глухонеми са вече, но помнят

радостта, есента и чертите

на далечния смисъл възможен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Вирго99 (Ася Толедо)

Впечатлена съм!..."любовта е виновна от нежност
и е тиха безкрайност..."

2010-07-22T11:12:51+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

"оцеляват безмълвно мечтите;
глухонеми са вече, но помнят..."
Помнят!

2010-07-10T21:20:21+03:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

... !

2010-07-06T08:40:22+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Колко е просто -

любовта е виновна от нежност

и е тиха безкрайност..."
Да! Поздравления!

2010-07-06T06:49:09+03:00
concertino (Дух на лютеницата)

След най-лошото винаги идва по-добро.Раят обаче,не е гарантиран!

2010-07-05T23:58:55+03:00