gerrda
408 results
...е дъжд.
Мимолетни лица
образуват посоки
на локвите.
Хлъзгав студ ...
  192 
  388 
Затихва денят безпризорен
с дъха ти, дъждовно далечен.
Дочувам гласа ти минорен
в съня на звънливата вечер.
Неясни молитви изрича ...
  415  11 
Когато те обичам, съм богата
от лятото в очите ти. И пея
за вечните ръце. И за тъгата;
за срещите ни, обозрими в нея...
Когато те обичам, съм сама ...
  367 
Когато се науча да не вярвам
в изстиналите струни на съдбата,
в живота, обосял и неизстрадал
на нощите, прегърбени, лицата.
Когато се науча да мълча, ...
  376 
Пространствата изгарят пред очите ми,
когато тишината доловима
се къса в мълчаливи въпросителни
и пари като лед. И като зима.
Безмислени са пустите ни делници, ...
  421  10 
дали опроверганият ни сън
е повод за странично очертание
или са бледи гарите отвън
или богати с отчаяние
дали най близкият ни мост ...
  572  17 
  301 
когато тишината завали
когато нямам време
да отида за чадър
и завали неистово
дъждът ...
  314 
Вали.
Навън дъждът разлива
излъганата меланхолия на дните,
в които не сънувам
и изстивам, ...
  339 
поисках да си сън
и да те няма
без капчица
човечност
без да знам ...
  377  10 
Kогато ти се случвам,
ми е тъжно,
когато ме очакваш,
ме боли.
Пространството ...
  471  11 
По булеварда на душата ми вървиш
и всички преки са аортни улици,
и всичките ни своеволия – звезди,
опустошили тъжните ни празници.
По вените ми тънки се разхождаш, ...
  416  10 
Зад очертанията на нужната ни същност
дали ще се спасим освободени
от малките ни тъжни тишини
от любовта ни
от ръцете ...
  261 
Измръзнала безкрайна тишина
е тази нежност,
тъжна като джаз.
Като доверие
в секунди светлина, ...
  381 
Защо ли времето не плаче
от паузите на съня.
В релефните очи на здрача
умира паметно звезда.
Защо ли вятърът въздиша ...
  529 
Обруганата вяра на времето спряло
утаява съня си в пресъхнали локви,
отзвучава симптомно, без край и начало,
без молитва, без звук. И без покрив.
Не е болка душата ѝ, само – чуплива. ...
  1330  12  22 
Обичам те, когато свършва времето
в очите ти, забравили за мен.
Когато тишината ти премерена
възкръсва във дъха ми уморен.
Обичам те, когато си студен ...
  666  28 
не е толкова просто
мила
не е толкова просто
ми шепти
замечтания вятър ...
  488  14 
Така ще те запомня – уморен
от дните некрасиви на живота.
Различен и самотно запленен
от влюбена, но неизлята нота.
Която вместо мене ти е трън ...
  406 
Понякога се случва да избягаме
на чувствата в поредния завой
и любовта си безпощадно да разкъсваме,
безмилостно във темпериран строй.
Понякога се случва да мълчим, ...
  221 
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Вълните на нощта са черно-бели
илюзии, пулсиращи подкожно,
дозирани самотно в опустели
нюанси на кармична невъзможност. ...
  361 
Кога ще си отидеш най-накрая?
Завинаги, без думи, безпощадно.
От липсата ти искам да узная,
че сън си бил. А в мене да е хладно
за думите, които все пестеше, ...
  900  10 
Моя синя тъга
мое щастие бяло
влюбено във брега
на съня ми до нямост
всеки миг съм до теб ...
  302 
Като самотен пясък мидени черупки
шлифова времето безплодни чувства.
Щрихована аритмия, на дупки –
как се бродира? Или е изкуство?
Души пленени, тръпнещи в омая, ...
  300 
На чакане и търсене обречена,
за тебе вечно бях една позната...
Остана недостъпен и далечен,
остана чужд на синия ми свят.
А знаеш ли, че не така случайно ...
  320  11 
Танцуват безпризорните сълзи
на утрешния дъжд върху паважа.
Кастрирано мълчание ръми
в ръцете ни, обречени да кажат,
че лятото отдавна не е път ...
  335 
Замръзва всеки звук, когато лятото,
окъпано в агония, мълчи...
Протяга крехка длан към неизпятото
на безвъзвратно опустели дни.
Смаляват се небетата, не дишат, ...
  290 
когато вял е този път
и истинския зов е гол
когато ти
си сам
и съм сама ...
  340 
Аз съм чужда жена. Не докосвай съня ми излишно.
Не изричай по мен недоказани филми и думи.
И недей да ме стопляш като спомен за обич предишен.
И не гледай на нас като нещо, което да купим.
Аз съм друга жена. Не изгаряй дланта ми с угарка от фарс. ...
  375 
Когато се катеря по страха ти
и двете ти ръце са зимен дъжд,
когато чувствата ти са ранени;
когато си помислил, че си мъж.
Когато, без да искаш, ти е смешно. ...
  541 
да знаеш
когато сънят ми
си прави пристанища
и се рее
когато упорства ...
  389 
Здравей!
Аз нямам пролет.
Замислена съм.
Нямам и крила.
И знам, че римата ...
  548  11 
Зад липсата,
където оцелявам,
зад фугите
в редовната вина
намирам те ...
  526  10 
Понякога те нямам.
И ръмя.
А в колко петолинии
те имам!?
Понякога съм тъмна ...
  335 
Загиват оределите мечти
на всяка нота есен неизменна.
А ние разпокъсано мълчим
в акордите на грапава надменност.
Защото в есента на цигуларя ...
  517  11 
Омерзената същност на времето
в тежки дози мълчи;
недодялана грубост
дълбае по гребена
на страха. ...
  399 
тя често мечтае за себе си
но вечно отсъства
по спешност
не плаче
не глади пранета ...
  760  10 
Кисело слънце виси на комина,
весели облаци тихо горчат.
Лятото кисело се спомина,
шута му би със финес есента.
Кисело зеле с две шепи сланина ...
  701 
  640 
Random works
: ??:??