May 25, 2008, 4:58 PM

Лъжа 

  Poetry
671 0 3

Живея в свят на фалш и на сълзи,

престорени усмивки, разбиващи мечти!

Днес принц си, утре просяк ставаш,

бориш се до смърт, а после се предаваш!

 

В миг тук си, в друг те няма

и щастието превръща се във драма.

Прикриваме лъжите със чужди идеали,

а своите, разбира се, отдавна сме предали!

 

Сега седиш си в ъгъла и плачеш,

защото знаеш, че някой ще те утеши.

Плачи, наивнико, огледай се, съвсем сам си!

Плачи си, никой няма да те утеши!

 

© Десислава Живкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря много за критиката Виктория, много е полезно да чета какво мислят хората за това, което пиша и се старая да спазвам съветите Знам че все още има какво да се работи по него и съм започнала редакцията, но краят ме затруднява много и най-вероятно ще го махна.Не знам за коя песен говориш и те уверявам, че не е повлияно от нещо такова...прекалено лично е.
  • Тъжен, неуспешно римуван стих. Че има емоция има, но думите не си пасват всичките.. Някак се размиват. И ми се струва,че има влияние от една песен, на която забравих името, но в нея се пееше "защо не питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак" и после се пее нещо за принцове и просяци.. Поошлайфай го стихотворението, иначе е хубаво.
  • Натъжи ме!Поздравления за прекрасния стих!
Random works
: ??:??