Лъжа
908
0
2
Защо прокуди ме съдбата
- да ходя, скитам, като дрипава лъжа.
Да не дочакам никога зората
- в мрака да се лута моята душа.
Сляпа крача през живота
- мисълта посивяла от тъга.
Чуди се, къде са ù крилата
- да отлети на свобода.
Затворена в собствената си мозъчна кутия...
Заключена в стаята на страданията е моята вина.
Отказа се и душата
- да се бори за любовта.
И ето тук от следите на времето ще видиш
- как животът дупка издълба.
Гордостта седи сама в средата
- поддържа мършавата снага.
Дрипава просякиня е лъжата
- храни се от чуждата красота.
Ограбва ги без жал Змията
- в спомен на мъка и печал.
Отровата ù е самотата
- превръщайки живия човек в ходещ труп без цел.
© Даниела Скачкова All rights reserved.
