Sep 11, 2012, 1:16 PM

Любимец на съдбата

  Poetry » Other
897 0 0

Нека бъда още малко откровен с теб, още малко:


И аз съм любимец на съдбата

и тя често праща си дъщерята. 

Да ме види как съм

и за спомен да си вземе,

мой любим, без помен. 

 

Тя детето ù била

и без да мисли, с мен я запозна:

- Смърт –  се казва тя,

- и е дошла да си играе, с теб, сега!

 

Изтръпнах в миг на отчаяние

и очите си затворих зà това знание.

 

От тогава мина много време,

но за нея това е без значение.

Взима тя неуморно 

всичко твое  - безразборно!

Усет, взор или мечта,

те изчезват… ей така.

 

Сълзи се стичат,

а всъщност те от мене тичат.

Страх ги е от таз усмивка хладна,

страх ги е от ръката гладна. 
Аз, любимец на съдбата... прелъстих ù дъщерята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...