Похотливото желание,
разкъсващо гърдите на две съдби,
разголваше наивноста им.
Преплитайки се една в друга,
те все повече изгаряха,
пропадайки в пламтящата бездна
от греховни страсти,
наслаждавайки се на всеки един миг заедно.
Миризмата на любов ги опияняваше
с аромата на разцъфнал люляк.
Без много да мислят, те се отдадоха на вечноста...
© Елизабет Борисова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
ех дано не е само страст.