May 30, 2007, 8:26 AM

Любов (2)

  Poetry
739 0 7
 Любов,
 всичко почва с теб.
 Любов,
 осветила моят ден.
 
 Аз дори не знам кога
 открих те в тишината,
 но знам: оттогава света
 забрави самотата.
 Любов - малка капка
 от синьото небе,
 цъфнала с твойта усмивка
 за точния човек.
 Любов, продължила живота
 на нечия душа,
 ускорила тя възхода
 на небесната дъга.
 И когато аз запознах се
 с тази омайна съдба,
 почувствах се главен герой
 в история една.
 О, какво е прекрасната слава
 да си героя на любовта.
 
 Любов,
 ти си този живот.
 Любов,
 и в другия искам да съм твой.
 
 13.05.2007  16:40

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...