30 мая 2007 г., 08:26

Любов (2)

742 0 7
 Любов,
 всичко почва с теб.
 Любов,
 осветила моят ден.
 
 Аз дори не знам кога
 открих те в тишината,
 но знам: оттогава света
 забрави самотата.
 Любов - малка капка
 от синьото небе,
 цъфнала с твойта усмивка
 за точния човек.
 Любов, продължила живота
 на нечия душа,
 ускорила тя възхода
 на небесната дъга.
 И когато аз запознах се
 с тази омайна съдба,
 почувствах се главен герой
 в история една.
 О, какво е прекрасната слава
 да си героя на любовта.
 
 Любов,
 ти си този живот.
 Любов,
 и в другия искам да съм твой.
 
 13.05.2007  16:40

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...