Любов
Любов
От пепелта на наш'та обич
надигам гордо своята глава.
И знам, че тя не е далече,
че идва пак за мене любовта.
За нея аз готова съм на всичко -
да понеса и укора на всички хора,
да се превърна в мъничка звезда,
която да блести до край в простора.
Със огън буен във душата,
с лице, огряно от мечти,
с ръце понесла течно злато -
от слънцето най-жарките лъчи.
За теб, любов, аз пак възкръсвам,
и пак готова съм докрай
да нося огъня ти вечен,
да се превърна в сладък рай.
От пепелта на наш'та обич
пак ражда се любов със порив нов.
И тръгвам силна, непокорна,
усетила най-нежния й зов.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
