Nov 15, 2008, 10:42 PM

Любов

  Poetry
1.3K 0 2
 

Създавам те сред цифри.

    Споделям те с данъци.

Магията ни охладнява неуловимо.

    Студено е.

        И денят.

           И вечерта.

               Скитам се.

      Да намеря канарата.

   Под нея прегъната е змийска роба.

        Кръстопът.

            Сега съм тук.

   Пред плесенясалите посоки

        на отчаяние и самота.

           Вярваш ли в любовта,

              измислена от цифри...

                 Без нея няма смисъл.

                    Да прохождам всяка сутрин...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Пред плесенясалите посоки
    на отчаяние и самота.
    Вярваш ли в любовта, ... " Това наистина е мнооого хубаво
  • Mного добре казано" Пред плесенясалите посоки
    на отчаяние и самота.
    Вярваш ли в любовта,
    измислена от цифри"
    Много ми харесва.Благодаря!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...