15.11.2008 г., 22:42

Любов

1.3K 0 2
 

Създавам те сред цифри.

    Споделям те с данъци.

Магията ни охладнява неуловимо.

    Студено е.

        И денят.

           И вечерта.

               Скитам се.

      Да намеря канарата.

   Под нея прегъната е змийска роба.

        Кръстопът.

            Сега съм тук.

   Пред плесенясалите посоки

        на отчаяние и самота.

           Вярваш ли в любовта,

              измислена от цифри...

                 Без нея няма смисъл.

                    Да прохождам всяка сутрин...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Пред плесенясалите посоки
    на отчаяние и самота.
    Вярваш ли в любовта, ... " Това наистина е мнооого хубаво
  • Mного добре казано" Пред плесенясалите посоки
    на отчаяние и самота.
    Вярваш ли в любовта,
    измислена от цифри"
    Много ми харесва.Благодаря!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...