Любов
Един-единствен път прошепна, че обичаш.
Разбърка буйните морета в мен.
Вселената душата ми обгърна.
Нощта превърна в светъл ден.
Не се кълна във обич невъзможна,
И дан не ми поиска за замяна.
Когато се насити на любов космична,
изстина метеорно и си тръгна.
След теб угаснаха звездите на небето.
Луната се окъпа във кръвта ми.
От шепота не ми остана нищо.
Разплака се без обич същността ми.
В очите си те носих безутешно.
В сърцето си те криех и таях.
И нежно със душата си тревожно
камбани с твойто име назовах.
Раздирах пътищата на сърцето,
за да открия светъл, топъл бряг.
Но дивите вълни прибойни
и без усилие ме връщаха назад.
Към миг, заседнал на гръдта ми
с уханието на салкъмов цвят.
Към устните ти, палещи страстта ми
с вълшебството на твоя глас.
И всичките морета да пресъхнат,
дори да онемее в мене твоят глас,
Вселената със вик ще ти напомни,
че безрезервно те обичах аз.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
