Любов
Любов
Картина имаш на стената.
Жена във бяло – твоята Аморе.
А с мен сега си във кревата
и аз приемам любовта ти!
Красивото и грозното са в тебе –
защо привличаш ме? – Не знам!
Аз искам Дон Кихот до мене,
защото той си има идеал.
Светът, във който ти и аз живеем,
не може без пари,
но аз любов ти давам и очаквам
във Дон Кихот да се превърнеш ти.
И искам да си моят рицар,
сърцето ти за мене да тупти!
Е... те такова нещо нема!
Не и по тез Балкански ширини!
Баш Майсторът във теб живее –
героят, който търси келепир!
И иска всичко да получи –
ама да бъде някак по-така!
Изпращаш кратки ес-ем –еси,
стрелички пускаш, за да се обадя пак.
Пари спестяваш ти от всичко –
но сметката ще плащам аз!
Разказваш ми как искаш нея,
а мене търсиш през нощта.
И аз пристигам отвратена –
от себе си и от страстта.
Защо да е греховна любовта ми?
Сама съм и обичам само теб!
А ти пък получаваш всичко,
което иска Малкият човек.
И после пак поглеждаш към стената –
картината е там, виси...
Творецът ти си, гордо казваш -
и Дон Кихот в очите ти блести!
Това обичам в теб!
Но ти жадуваш и пари...
Световна слава искаш, но умуваш
как косъма да разделиш на три!
© Мария Маринова All rights reserved.
