Днес ще си говорим за любов.

Туй чувство парещо горещо,
започващо от майчина утроба,
закърмено от майчината гръд,
другар наш верен чак до гроба.

Тя майчината обич е най-силна,
във мъка, радост винаги до нас.
Пред нея всяка злоба е безсилна,
тя сочи пътя ни като компас.

Но съществува бащина такава,
изправени да крачим бди
и щом почувстваме се слаби
на рамото и малко почини.

Синовната пък обич е отплата
за всичко казано до тук,
на хората дарили ни живота,
и борили се с времето напук.

Приятелска любов ни е подкрепа
когато в ежедневния компот,
ний нужда имаме от шепа
приятели, но верни до живот.

Но най-гореща любовта е,
когато си с любимия човек,
в прегръдка нежна скрита тя е
живота с нея струва ни се лек.