Поглеждаш я и знаеш,че е тя,
без отговор и без въпрос зададен,
сред всички други, с друга красота,
ти нейната избираш за награда.
Ще те превърне в нещо друго тя
и няма да си ти, когато пожелаеш,
ще бъдеш долу в нейните крака,
загубил воля сам да се изправиш.
Туй чувство е познато на света,
наричат го любов за по-накратко
и щом те завладее си готов
земята да въртиш обратно.
© Емилиан Примов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
