Feb 21, 2010, 8:07 PM

Любов

  Poetry » Love
870 1 3

  Душата ми е стон, душата ми е зов,    

  душата ми жадува за истинска любов.  

Душата ми е стон, душата ми е вик, 

в душата ми е само твоят хубав лик.                                                                                         

 

 

 Сърцето ми е трепет, сърцето ми е жар,

  сърцето ми вече си има  господар.                                            

  Мечтая си за зима, мечтая си за преспи снежни, 

 мечтая си за твоите прегръдки нежни.    



  Ти превзе душата, сърцето и мечтите ми,

 но не позволявай на сълзите ми 

да скрият хубавото ми лице

и да разбият моето сърце.                                                                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • едно на хиляда, мисли си стаси, вярвайки, че чете повече от другите

    защото, за разлика от хората в средата си, е внимавала в няколко урока по литература

    и дори се е впечатлила

    което....мислейки си за средата й - наистина е похвално...
  • "Душата ми е стон. Душата ми е зов.
    Защото аз съм птица устрелена:
    на смърт е моята душа ранена,
    на смърт ранена от любов..."
    познато?

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...