Душата ми е стон, душата ми е зов,
душата ми жадува за истинска любов.
Душата ми е стон, душата ми е вик,
в душата ми е само твоят хубав лик.
Сърцето ми е трепет, сърцето ми е жар,
сърцето ми вече си има господар.
Мечтая си за зима, мечтая си за преспи снежни,
мечтая си за твоите прегръдки нежни.
Ти превзе душата, сърцето и мечтите ми,
но не позволявай на сълзите ми
да скрият хубавото ми лице
и да разбият моето сърце.
© Станислава Йорданова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
