Любов
Понякога минава цял живот
и чак тогава идва тя внезапно.
Не пита, а пронизва като с нож,
пътеки преподрежда безвъзвратно.
Обърква фигурите по дъската...
шахматната. Налага правила.
До цар поставя пешка непозната.
Конете пък завихря през глава.
Принцесите, ухажвани персони,
попадат в ситуации абсурд,
рисувани, в новели фейлетонни,
от влюбен във живота драматург.
И става чудо... хаос, суетня,
редиците войнишки се разтурват.
Шахматно не, стихийно любовта
воалът от душите ни разбулва.
© Таня Мезева All rights reserved.
