Нека да говорим с теб сега

Тез неща

не бива да се пренебрегват

Нека да погледнем истината във очите,

А сълзите

Пак там ли са сега?

Любов или живот, що избираш ти

И две съдби

Преплитат се тогава

Когато любовта я има, когато съществува

Въпросът ми изплува

Вечна ли е тя?

Животът има ли го само?

Стисвам устни нямо

Да, има го сега,

И ще го има,

Но заедно с любов красива!

без нея скучен би бил той...

И чувам вой:

А споделена ли е тя? Какво тогава става?

И мъки, сълзи, скръб, печал,

Страдаш, страдаш, страдаш пак,

А вятърът навял

Голяма самота...

Това ли значи да живееш?

Обичат те, не те обичат

Животът свършва ли дотук?

Не, не свършва. Пак напук

Живееш, дишаш и твориш,

Ентусиазмът ти го няма...

Но времето лекува рани

Един ден ставаш и грешиш,

И всичко пак започва, само

Погледни в очите си сега

Тъга?

Не, няма

Трептят те, силна топлина

обзема цялото сърце...

денят започва, слънце свети,

както вчера

обзема твойто същество,

А то:

Любов в душата грее,

Сякаш малко си дете

Теб радват и звездите вечер!

Любов към цялата природа,

Отнема твойта самота

Докато тя

Във облик нежен и покорен

Изниква пак,

Сънят спокоен

тя отнема

Любовта!

Но към човешко същество...

И пак живееш, дишаш и твориш,

А вечер, нощем трудно спиш...

Защо е този кръговрат?

Дорде си жив, съдбата тя

Тя, сякаш брат за брат

Те е обвързала със думичка една

А тя е

Любовта