Нека да говорим с теб сега
Тез неща
не бива да се пренебрегват
Нека да погледнем истината във очите,
А сълзите
Пак там ли са сега?
Любов или живот, що избираш ти
И две съдби
Преплитат се тогава
Когато любовта я има, когато съществува
Въпросът ми изплува
Вечна ли е тя?
Животът има ли го само?
Стисвам устни нямо
Да, има го сега,
И ще го има,
Но заедно с любов красива!
без нея скучен би бил той...
И чувам вой:
А споделена ли е тя? Какво тогава става?
И мъки, сълзи, скръб, печал,
Страдаш, страдаш, страдаш пак,
А вятърът навял
Голяма самота...
Това ли значи да живееш?
Обичат те, не те обичат
Животът свършва ли дотук?
Не, не свършва. Пак напук
Живееш, дишаш и твориш,
Ентусиазмът ти го няма...
Но времето лекува рани
Един ден ставаш и грешиш,
И всичко пак започва, само
Погледни в очите си сега
Тъга?
Не, няма
Трептят те, силна топлина
обзема цялото сърце...
денят започва, слънце свети,
както вчера
обзема твойто същество,
А то:
Любов в душата грее,
Сякаш малко си дете
Теб радват и звездите вечер!
Любов към цялата природа,
Отнема твойта самота
Докато тя
Във облик нежен и покорен
Изниква пак,
Сънят спокоен
тя отнема
Любовта!
Но към човешко същество...
И пак живееш, дишаш и твориш,
А вечер, нощем трудно спиш...
Защо е този кръговрат?
Дорде си жив, съдбата тя
Тя, сякаш брат за брат
Те е обвързала със думичка една
А тя е
Любовта
© Теодора Все права защищены