Обичта не обича скоростите.
Не признава пътищата.
Нито лудостта,
но що е то...?
Любов без лудост?
За да обичаш някого,
трябва да имаш смелостта
да обичаш собствената си лудост
и да обикнеш чуждата.
Не струва много.
Но пътищата свършват със страха.
От самия път ли се страхуваме?
Или от това пътят да не свърши?
Да. Пътят ще свърши..
Но кой ще спре сърцето ти да бие?
Никой...
Или само дъгата в края.
Хората сме страхливи същества..
Искаме обич,
а се страхуваме да дадем онова,
което таим дълбоко.
Сякаш са нови дрехи,
скътани в прашен скрин.
Страшен ли е пътят?
А по-страшен ли е от това,
което няма да имаш,
ако не направиш първата крачка?