...любов дето нищо не пита
Моят ден е оскъден от нежност
той не търси в тъмата светлик.
Пропилян до дълбока небрежност
ще си тръгне отчаян, без вик.
Той си тръгва и крачите двама
и е пусто, по-пусто от брод,
де тревица, ни клонка, ни сламка
си е свила в зората живот.
А в зората живота наднича
да намери деня ми без теб-
непонятен и жълт, безграничен,
той е демон с рогата напред.
Там в тъмата изгаря частица
де надежда и вяра кърви,
и любов дето нищо не пита-
ти със тая любов ме уби.
© Николина Милева All rights reserved.
