Mar 22, 2009, 9:27 PM

Любов е...

  Poetry » Love
1.2K 0 6


*********


След тези срещи, така желани и късни,

след толкова любов, че сърцето ще се пръсне,

открих кое вятъра и пясъка изгаря,

открих любов, силна като болка стара.

 

 


От ново докосване - последни тръпки,

от стара среща - заглъхващи стъпки.

Любов е, когато и след целувка боли,

истинско е, когато пак след него вали .

 

 

 

             


22.03.09 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...