Не виждам,
не бягам,
не искам,
не търся,
не моля,
не питам,
а само те нося,
във мен,
във кръвта ми,
във пулса,
по миглите мои,
в сълзата
по тебе изплакана,
в устните,
в кожата,
в порива
и под ноктите даже,
във всяка пора те чувствам,
в диханието,
копнежа и мислите,
във смисъла
да те живея...
Любов е...
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
