Живееш щастливо,живееш в любов,но няма ли от онази червена напитка, животът в миг може да стане суров!
Любовта е във виното,казваха нявга,отпивахме сластно и поемахме като някой бродяга..
Виното беше нашият друг,лек срещу всичко,което ни носеше ,,студ".
И нямаше нищо и никой, който да ни спре ,защото любов ни крепеше,а виното топлеше наш'те нозе! 
Греехме, смеехме се и ни беше добре...
До момента,когато всеки реши и свой път си пое!
Любовта си отиде и виното остана,отпивах тъй бавно,та чак до забрава! 
Не знаех защо,не знаех къде,а болката като трън-боде ли, боде! 
Щастието ще се върне, знам аз това и в компанията на тази вълшебна напитка очаквам с трепет сега!