Jan 23, 2008, 4:41 PM

Любов ли е?!

  Poetry » Love
1.4K 0 14

 

Лятна  нощ с дъха ти по лицето ми и

Юлско утро с  нежността ти пак си пожелах!

Безумно се запълвам със желания.

Обвивам се отново в спомени.

В очакване очите са сълзи отронени.

Лицето е с болезнени остатъци от липсата ти.

Изгубвайки мечтите си в руините на самотата,   

Единствен  тебе във всяко ново утро с обич чакам,

                                       за да отболи!?

 

                                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолет Гаджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...