Любов ли е?
Любов ли е?
Забит нож в сърцето,
страдание, печал.
От кой е то проклето?
Някой прокървял.
Впити зъби във плътта,
по кожата остават рани.
Някой пие от кръвта,
друг надежда храни.
Но по-добре това е,
отколкото апатия.
Пък сърцето си мечтае
за своята утопия.
Като белег от ютия
за дълго оставащ.
Сякаш бяла магия…
бавно покваряващ.
Бърка с пръст в окото.
Колко ли боли?
А чувството, самото,
не спира да пищи.
Сякаш забита треска
в ръката на дете.
По лицето му сълза
надолу си тече.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
