Любов ли е?
Любов ли е?
Ни земен полъх, нито капка
охлаждат в мене дивия вулкан,
страданието свято е, а самотата сладка
по любовта - единствен и всевишен блян...
Всевластващ е трънливият ти пръстен -
о, обич с дъх на суета,
на тебе е духът във мене кръстен,
без тебе тегне в пустота светът...
Наливай още сухата отрова,
във вените ми плувай с цвят суров -
за тебе се прераждам и отново
ще легна в твоя балдахинов гроб...
Дари ми поглед само, две целувки
и ще замлъкне в мене всеки стон -
ще цъфнат живо устните ми сухи
и ще те пусна кротко в своя дом...
© Радосвета Петрова All rights reserved.
