Любов ли е това?
Не изминал час един щастлив
ти звъниш ми, сякаш не видяло,
да ми кажеш с тембъра звънлив,
че обичаш мен и мойто тяло.
Че очакваш трепетно мига
пак да седнем двама в кафенето,
а след туй, със мъркаща кола,
вятър да ни духне към полето.
И сред макове и цъфнал крин
да потънем в ада си от ласки;
да усетим аромат любим
и развихрим цял табун от страсти!...
Днес на седмица поне веднъж
чуваме се с тебе някак вяло
да ми кажеш колко твоят мъж
дал е гръб, завил се с одеяло.
Да ти кажа моята жена
колко грубо с мене се отнася
без да имам капчица вина
(дето само в стих те превъзнасям).
Давам ти ги – закъснял бакшиш –
със сърце от обич пак преляло.
И в нощта въртя се като шиш
в спомени за теб и твойто тяло.
© Иван Христов All rights reserved.
иначе е страхотно браво!
