Любов - научи ме да живея
Така загадъчна е тази нощ и тъй безкрайна,
взирам се в мрака и търся твоето лице,
но не намирам теб, а една жестока тайна,
изгаряща до болка моето сърце.
До полуда ме ранява непростимото в човека -
напразни са били чувствата фалшиви,
те са за тези поели по грешната пътека
потъпкана от спомени, бледи и лъжливи.
Вървя по тази крива и се запътвам
незнайно накъде, давя се в сълзи
тъй ранима от ужас сърцето
да не ме подведе.
Ще бъда някога щастлива
и през сълзи ще се смея,
ще си спомням за онази крива,
заради която се научих да живея!
© Мария All rights reserved.
