Така загадъчна е тази нощ и тъй безкрайна,
взирам се в мрака и търся твоето лице,
но не намирам теб, а една жестока тайна,
изгаряща до болка моето сърце.
До полуда ме ранява непростимото в човека -
напразни са били чувствата фалшиви,
те са за тези поели по грешната пътека
потъпкана от спомени, бледи и лъжливи.
Вървя по тази крива и се запътвам
незнайно накъде, давя се в сълзи
тъй ранима от ужас сърцето
да не ме подведе. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up